Иванчо стои на двора и крещи:
– Марийке-е-е! Марийке-е-е!
На прозорецът се показал бащата на Марийка.
– Марийка вече си легна. Може ли аз нещо да ти помогна.
– За съжаление няма да можеш да ми помогнеш. Марийка ми трябва… как да кажа…. трябва ми като жена.
Като чула това Марийка веднага скочила и след 5 минути вече била на двора. Обута в минижуп и прозрачна блузка.
– Иване, казал си че ти трябвам като жена.
– Ами да. Трябваш ми като жена. Виж Марийке. Работата е такава. Топката ми падна някъде в женската тоалетна и ми трябва някой да я извади.